рай сега – ехота от бъдещето (paradise now – Echos from the Future)

2019. Пространствено специфична инсталация и пърформънс-лекция на живо в симпозиума

Работата рай сега – ехота от бъдещето (paradise now – Echos from the Future) се занимава с деликатния период от време между пробуждането и присвояването на социалните утопии. Въз основа на исторически филмов откъс от театралната група “The Living Theatre” (Живият театър) от 1968 г., посетителите стават част от възстановка, в която се повдигат въпроси за възможността за свързване към въображението на бъдещето и политиката на тялото в пост-цифровата ера.

Пост-драматичната театрална група “The Living Theatre”, основана през 1947 г. в Ню Йорк от Джудит Малина и Джулиан Бек, разработва през 1968 г., годината на студентските и антивоенни протести, пиесата “Paradise Now”, чиято премиера е била на театралния фестивал в Авиньон на 24 юли. Театрална трупа, която е живяла като комуна, е изложила своето произведение в осем „стъпала“, като в последната сцена (стъпало) пиесата трябваше да бъде разширена, излизайки на улицата. Това художествено пресичане на границите в практиката им на изпълнение (и агитация) обаче се сблъсква с цензура от страна на държавната власт: „групата ще се въздържа от всяко разширяване на целевия рай за целия град“. Пиесата е премахната от театралния фестивал в Авиньон и групата трябва да напусне града. Почти едновременно с еуфоричното политическо настроение в Европа и САЩ, в Силиконовата долина в края на 60-те години започнаха първите експерименти за създаване на общности чрез телекомуникации.

Резултат от това бяха първите компютърни мрежи. През 1968 г. се появява ARPANET (мрежа за агенцията за напреднали изследователски проекти), предшественик на интернет, поръчана от военновъздушните сили на САЩ през 1968 г. от малък изследователски екип под ръководството на Масачузетския технологичен институт (MIT) и американското министерство на отбраната. Калифорнийската контра-култура от 60-те години на миналия век не беше само появата на новите леви движения и глобалния културен бунт като екологичното движение, критика на консуматорството, кампании срещу расизма и сексуалната дискриминация, или милитаризъм. Шестдесетте години също са били изходна точка на техно-капитализма, на идеологията на самоотговорността и саморегулирането, както и на неолиберализма в интернет на основата на мрежи и маркетинг.

рай сега – ехота от бъдещето се опитва да поставия наново в изложбеното пространство съвременни въпроси за ефективността на въображението на бъдещето с помощта на театралната теория, която се занимава с историята на връзката между текст, тяло и изпълнение. Цитирани са театрални елементи като сцена, завесата, която се отваря и сценични инструкции. Но за разлика от класическия театър връзката между текст / сценарий и изпълнение не е фиксирана. Инфрачервена камера измерва движението на посетителите и ре-синтезира историческия материал в звук и изображение. Драматургията се състои от отделни сцени, между които се редуват сценичните инструкции и интерактивните части. Посетителите могат да станат част от алгоритъма, да бъдат ръководени от сценичните инструкции или да откажат да го направят. Те могат да изпитат връзката между история, сцена, подиум, постановка, изпълнение, текст и програмиране в крехко взаимодействие. Това повдига въпроси относно потенциалното повторение на историята и начина, по който връзката между текст и тяло се променя в пост-цифровата епоха чрез трета хибридна фигура като алгоритмите, които обединяват текст и изпълнение в тях и по този начин поемат квазителесни роли.

Превод от немски: Алан Рот

Bio

Александър Тухачек работи със звук, естествен език, компютърен код и текст. Като ключова характеристика на работата му може да се смята, че разпитва различни дейности и техните последствия. Често произвежда пространства от възможности, двусмислени конфигурации на човешко взаимодействие, характеризирани от преувеличена референциална система.

arbeitet als Teil der Künstlergruppe knowbotic research, wie auch als Einzelkünstler seit den 1990er Jahren an künstlerischen Strategien des Hackings und programmierten performativen (Medien)Formaten. Dabei werden taktische Formen der Mediennutzung als Selbstermächtigung und Mitsprache den gesellschaftlichen Machtverhältnissen in Form von Überwachung und Zensur entgegengesetzt. Zentrale Inhalte von Alexander Tuchačeks künstlerischer Auseinandersetzung sind Sichtbarkeit vs. Opazität und Formen der Beteiligung und (Mit)Sprache, die er mit Ton und Musik, Sprache und Stimmen, Computercode und Text sowie Installation und Performances bearbeitet.

tuchacek.net