Ан-Лор Франшет, Плевели, Неа Филаделфия & Малкия Манчестър (ζιζάνια, New Philadelphia & Little Manchester), 2018, Yellow Brick, Athens
да ти кажа истината (to tell you the truth)
2019. Тъкачество, пластмаса, електрическа жица, индустриален конец
„Романтизмът на митовете за завръщането, мисленето за това откъде сме дошли, ни свързва с настоящата ни представа за това какво е природата, пространство на анти-модерност. Гражданите посещават местността или природните паркове да „произхождат“ и да се връщат към идеята за непокътната природа. Има временно желание да се върнем в горите, да бъдем „благороден дивак“, [1] който не е покварен от цивилизацията и следователно е фундаментално добър. В този процес на гламур и стереотипи, ние екзотизираме ли природния свят? Защото винаги има такова любопитство в другото, във всичко, което мислим като външно. Какво ще стане, ако първо се опитаме да погледнем другостта в себе си, което Жорж Перек нарича „ендотичен“ [2]? Този концептуален инструмент се доближава до всекидневния живот в непосредственото ни обкръжение, за да се запази очарованието, което идва с факта на проучване, като същевременно се избягва създаването на фигура на другия.
Баща ми винаги ми казваше, че трябва да рисувам неговата градина. Идеята ми нараства.“
(откъс от "Zürich-Athens, Singapore, l'en-vert du décor", 2019)
Notes
[1] « Модерният мит за благородния дивак най-често се приписва на философа на просвещението от 18-ти век Жан Жак Русо. Той вярвал, че първоначалният „човек” е свободен от грях, апетит или концепция за правилно и грешно, и че тези, които се смятат за „диваци“, не са брутални, а благородни. Неговият благороден дивак, разглеждан в Емил или за възпитанието (1762), Блянове на самотния пешеходец (1782) и Изповеди (1768), е блестящ фар за Европа от 18-ти век. », Helen Gardner, Explainer: the myth of the Noble Savage, www.theconversation.com, February 2016
[2] « Може би става въпрос за това, най-накрая да изграждаме собствената си антропология: такава, която ще говори за нас, която ще търси в нас това, което толкова дълго сме ограбвали от другите. Вече не екзотичното, а ендотичното. » Georges Perec L’infra-ordinaire, Paris, Payot, 1989
Bio
Anne-Laure Franchette is a French artist currently living and working in Zürich. Approaching her practice as series of investigations, she draws from archeological and anthropological methods of research and knowledge production, looking for blind spots and hidden stories within the urban landscape and its green spaces. Her work takes form through a wide variety of mediums: installation, sculpture, photography, video, writing, publications, workshops and readings. Her production has been exhibited internationally in a variety of institutions, galeries, independent art spaces and festivals (Institute of Contemporary Arts Singapore, Institut Français de Grèce, Galerie Valerie Delaunay Paris, TART Zürich, Dienstgebäude Zürich, Corner College Zürich, Documenta 14, Athens). As the initiator and Art Director of VOLUMES, an organisation, archive and festival showcasing artist books, she curates libraries, gives workshops and talks about the creativity around art publishing and zines (IMPRESIONANTE, Santiago, Los Angeles Art Book Fair, USA, Time Takes Time, A-Dash, Greece). She created and co-publishes the Zürich Art Space Guide and is part of the interdisciplinary research group on Trans-Industriality TETI.