Делфин Шапюи Шмиц, ЧАКАЙКИДАБЪДЕМПРИЗРАЦИ-ОТНОВО (WAITING2BGHOSTS-AGAIN), 2017. Инсталационна гледка в Swiss Art Awards, Базъл, юни 2017. Фотография: Office fédéral de la culture, Guadalupe Ruiz, 2017
ЧАКАЙКИДАБЪДЕМПРИЗРАЦИ-ОТНОВО (WAITING2BGHOSTS-AGAIN)
2017. HD видео със звук, четири екрана, стая, мокет
it felt LIKE there was no escape like no1 and noBody could evR @us stop BLinKing REW-olving BLAnK- &and BliSsing heRe &noW stanDing AT–/ a SIGN* wAIting 4BLinDing |–NOone eveR noticed A SinG –/Nor aStouND _/but aS time §tArted to de-cease 2 D-cRease NOW –| long a/go (some1) siezed a LIGHT ∨ –|ONE real-iZed –––– reaLy –––– "TIL noBuddy THinK –––– reallY –––– 'til MEANing had started 2 Dcease<d –/s o ft l y ReadliZing any1 SIGHT / thaT §uDDenLY reALizED __/WellOW as inLIGHT as iN GELB as IF <anything ELSE __/
Четири екрана са подредени на 45° в ъглите на пространството с пропорциите на куб. Скролиращият текст и височината на екраните препращат към средствата за информация в обществения транспорт, докато синият електрически килим е част от привидно снизходително устройство. С тази ефективност, идваща от комуникационното общество, контрастира един бял шум, който подчертава езика. Този прибягва, с изобретение, до различните синтактични и типографски конструкти на "texto" в мобилната телефония, или тези, произтичащи от конкретна и пространствена поезия. Синхронизацията на екраните ни пречи да наваксваме информацията, която се губи с движението на зрителя, и тъй като изглежда че е допустимо да се чете между знаците, тази работа ни напомня, че всяка мисъл предизвиква едно Хвърляне на заровете.
Био
В художествените си практики, Делфин Шапюи Шмиц (родена през 1979 г. в Булон-Биянкур, Франция, живее в Цюрих, Швейцария) изследва алтернативни начини за осмисляне и поетичните възможности на езика (езиците). Съчинявайки собственото писане и присвоени фрагменти от различни източници, тя композира ситуативни текстове, вградени в контекста на появяването си. Писането й заема формата на пърформативно четене, видео и аудио инсталации, както и (онлайн) публикации.
Работата ѝ е показвана на различни места, сред които Център Помпиду, Париж; Галерията, Нуази-ле-сек; Музей Хаус Конструктив, Цюрих; Корнер Колидж, Цюрих; CAN-Centre d’art Neuchâtel; Милю, Берн; Фондация Рати, Комо. През 2015 г. ПроХелветия/Edizioni Periferia публикува Cahier d'Artiste "Delphine Chapuis Schmitz", с текст от Чуз Мартинез. Тя получава швейцарска награда за изкуство през 2017 г., стипендии от кантон Цюрих (2013) и град Цюрих (2015, 2017). През 2016 г. е на резиденция в Международния град на изкуствата в Париж.
Завършва магистърска степен по изящни изкуства в Университета по изкуствата в Цюрих през 2012 г., след като е придобила докторска степен по философия в Париж през 2006 г.