Сформиране на сенки, част I Тбилиси (Formation of Shadows, Part I: Tbilisi)

2018. Късометражен филм, 18′

Сформиране на сенки, част II Гори (Formation of Shadows, Part II Gori)

2018. Късометражен филм, 15′ 30″

Сформиране на сенки, част III Земо Никози (Formation of Shadows, Part III Zemo Nikozi)

2018. Късометражен филм, 25′

Филмът Сформиране на сенки се занимава с минимална и стара театрална практика - игра на сянка. Играта на сянката и нейната представителна втора реалност е добре позната още от древността и е обект на разследване в пещерата на Платон в неговия труд Република. Оттогава се развиват и променят практиките на игра на сянка, но това, което остава същото, е по същество „икономически“ начин на производство: човек се нуждае само от тъмна стая, източник на светлина, обекти на фигури и екран, на който сенките на тези фигури изразяват чувства и разказват истории. Сенките приличат на фигура, която познаваме от реалния живот, живота на външността.

Този прост начин на продуциране и изразяване доведе грузинският театрален и филмов режисьор Гела Канделаки до идеята да създаде театрална пиеса, като я намали още повече и да я върне към описанието на Платон - използвайки само тела, а в редукцията на Канделаки, използвайки само ръцете на артистите.

Не е необходимо да се произведат фигури, и не е нужно специално оборудване. Идеята се роди като евтина възможност за изразяване в Съветска Грузия. Тя се съпротивлява не само в материалността си, но оцелява и поради своята независима структура. Не беше призната в съветско време, а първото голямо представление се случи през 1990 г. в Париж. Сянката може да се нарече сянка на съпротива или съпротива в сянката. След разпадането на първоначалната група изпълнители през деветдесетте години, тя се възстановява отново през 2002 г. под името Будругана Гагра. Изградена е предимно с хора, които са избягали от Абхазия. Това беше форма на изразяване, която те искаха да опражняват. Нейният минимален начин на производство прави видимо богатството й в контекста и значенията, когато се гледа отблизо. Ето какво изследва Сформиране на сенки.

Филмът се състои от три части, съответно трите места, в които се случва кинематографичното действие: Тбилиси, Гори и Земо Никози. В първата част, в Тбилиси, се срещаме с Гела Канделаки в работното пространство на Будругана Гагра. Той ни разказва историята на своето изобретение от 80-те години до днес. Свидетели сме на репетиция на групата за игра на сянка и интервюта с членове на групата от окупираните територии Абхазия и Южна Осетия.

Втората част, в Гори, се занимава с идеологическото наследство в родния град на Сталин (Гори) и как това наследство се сблъсква с новата ориентация на Грузия. Нещата стават по-спорни след военния конфликт с Русия през 2008 г. Режисьорът посещава града и се вглежда в музея на Сталин. Музеят е основната туристическа атракция и причината, поради която туристите по пътя си през Грузия минават през и остават в Гори. В тази част на филма Стоянов търси и успява да намери демонтираната фигура на Сталин в двор извън града.

Третата част от филма ни отвежда до село Земо Никози. Намира се на демаркационната линия с Южна Осетия, само на три километра от Жинвали, главния град на Южна Осетия. Селото е силно разрушено по време на петдневната война през 2008 г. Тук веднага след конфликта е създадено художествено училище. Тук, сред другите дисциплини, децата могат да се учат и да практикуват играта на сянката Будругана Гагра. Всеки септември там се провежда анимационен фестивал. Филмът показва годишнината му през 2018 г., десет години след войната.

Филмовият проект Сформиране на сенки търси отговори на въпроса какво е скрито и може да бъде открито в играта на сенките. Каква е сянката и кой я прави?

Превод от английски: Алан Рот

Bio

Камен Стоянов, роден 1977 г. в Русе, Бъглария. Живее и работи във Виена.

Учил е от 1996 до 2003 в Националната академия на изящните изкуства в София, а от 2000 до 2005 в Академията на изящните изкуства във Виена.

През последните години, неговите филми, видеа, акции, инсталации, фотографски работи и пърформънси са били показани в многобройни фестивали и изложби.

In seinen multimedialen künstlerischen Arbeiten untersucht er urbane/suburbane Räume und deren Verhältnis zum kulturellen und institutionellen Raum. Dabei sind ihm Begriffe der Bewegung und Selbstermächtigung von zentraler Bedeutung. Er hat zahlreiche Preise und Stipendien bekommen wie der Otto Mauer Preis 2011, The Sovereign European Art Prize 2011, Kunstpreis Europas Zukunft, Galerie fuer Zeitgenoessische Kunst Leipzig, 2008, Preis der Stadt Wien 2007, der Preis der Akademie 2005 und andere.

www.kamenstoyanov.com