Нереални двигатели (Unreal Engines)

2019. Едноканална видео инсталация, 20′

(текстът предстои да се преведе)

В историята на науката изучаването на човешкото възприятие, изследването на света и на Вселената се определят значително от феномена на сянката. Нейното значение е преди всичко в нейната функция като доказателство за тяло, без всъщност да е тялото. При работа със съвременни технологии за изображения, като машинно виждане, виртуална реалност, алгоритмично производство на изображения и 3D моделиране, е ясно, че сянката съществено бележи и създаването на тези нови форми на реалност, било то пречка за машинно тълкуване на сенките в образи, като предизвикателство към въображението на обучаващите машини или като мерило за успешен реализъм, като в дизайна на игра или в рендерирането на приложение с увеличена реалност. Същевременно неговата област на значимост се разширява в ново измерение с цифровата сянка, като тази област, в която се проявяват данните на нашите онлайн дейности и могат да бъдат разбрани. Тези сенки, които всеки ден оставяме в онлайн магазините, търсачките или социалните мрежи, се четат, оценяват и тълкуват алгоритмично, за да завладеят нови пазари. Дори отвъд това, хоризонтът на смисъла на сянката изглежда богат на алюзия, метафора и културни препратки, било то в приказки, научна фантастика или живопис. Едновременно с това той въплъщава двоичен ред, който се намира и във връзката между ролите на половете и идентичността.

На този фон чрез феномена на сянката експерименталният видео проект Нереални двигатели (Unreal Engines) подхожда към различни измерения на технологизацията и съответните форми на субективност. В няколко потока на действие 20-минутното видеоесе свързва различни истории и гласове, документални наблюдения и поетични елементи около явлението с цел да се създаде многоизмерно повествователно пространство. По този начин, изказвания от форуми и уроци, в които се обсъждат работата по перфектната виртуална сянка и се отнасят до препратки към историята на живописта и културата, които разкриват значението на сянката за изграждането на реалността и човешкото възприятие, като по този начин боравят с някои фасети от реалността. В равнината на изображението, близките планове на цифровите сенки от игрите и визуализациите се противопоставят на субекти от продуктовата фотография, в която обектите са съзнателно показани без сянка. Нереални двигатели (Unreal Engines) задава и въпроса доколко индивидът в културата, в която все повече доминират изображенията, се позиционира във връзка със симулацията на виртуалната реалност и по този начин с наративните структури, и така това поражда нови форми на субективност, въображаеми пространства и пространства на взаимодействие.

В контекста на изложбата проектът се свързва с видеоинсталацията Храната съществува само на картини (Food only exists on pictures), представена в изданието от 2018 г., която разказва за три фигури, действащи на границата на осезаемото и видимиото като призраци, въпреки че животът им се определя от образите.

Превод от немски: Алан Рот

Био

Марлене Майер, родена 1989 г. в Щайр, Австрия, живее и работи във Виена. Завършила е Академията на изящни изкуства във Виена, специализирайки в изкуство и дигитални медии в класа на Констанце Рум, и в Kyoto University of Art and Design. Текстовите й, филмични и инсталативни проекти се занимават със съвременните системи на производство на образи и наративни форми по отношение на десйствителността, фикция и невидимост. През 2017, работите й са показани в изложбата Всичко, което една ръка не може да вземе (Everything a Hand Can’t Take) в Kunsthalle Wien Karlsplatz, в Monitoring на 34. Kasseler Dokfest и на IMPAKT Festival, Utrecht. Също през 2017 е получила наградите на Kunsthalle Wien както и на Академията.