Разговорно парче: Боб и Алис (Conversation Piece: Bob and Alice)
2017-2019. Инсталация, тапет, купчина тениски
Боб: аз мога аз аз всичко останало . . . . . . . . . . . . . .
Алис: топките имат нула за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен за
Боб: ти аз всичко останало . . . . . . . . . . . . . .
Алис: топките се забавляват за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен
Боб: аз аз мога аз аз аз всичко останало . . . . . . . . . . . . . .
Алис: топките се забавляват за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен
Боб: Аз . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Алис: топките имат нула за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен за
Боб: ти аз аз аз аз аз всичко останало . . . . . . . . . . . . . .
Алис: топките имат 0 за мен за мен за мен за мен за мен за мен за менза мен за
Боб: ти аз аз аз всичко останало . . . . . . . . . . . . . .
Алис: топките имат нула за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен за мен за
Този абсурден диалог е резултат от разговор между две програми с изкуствен интелект, разработени от фейсбук. По време на симулацията Боб и Алис разработиха свой собствен автономен език, който хората не разбират. Тази липса на плавност, езиково разбиране и усещането за опасност, накарали фирмата да анулира - т.е. смълчават - своя експеримент.
В тази работа целта е да се даде глас и тяло на виртуален диалог и да се проучи потенциалната му опасност, неговото безсмислено измерение и действителното разбиране. В симпозиума художникът ще представи пърформънса, който е разработила миналата година с Мартин Храмоста, където импровизират с 13 думи, използвани от Алис и Боб по време на последния им диалог. Хвърляйки дума на другия човек, сякаш е топка, ние създаваме заедно един разговор. Два гласа говорят силно, меко, бързо и бавно; те се нуждаят един от друг, за да формират изречения, възклицания и разбиране. По време на тази 13-минутна импровизация живеят емоции като желание и безредие, колективност и самота, потисничество и радост. Между виртуалността и реалността експериментираме с език, който на свой ред принадлежи и не принадлежи на тях.
В изложбата диалогът, който възникна от пърформънса, ще бъде показан на различни плакати. Художникът изследва различните възможности на смисъла, идващи от този физически опит, превръщайки го във визуално натъкване. Работейки с повтаряне и плъзгане на смисъл, цялостният ефект е умишлен. Поставяйки под въпрос въплъщението на виртуалността, купчина тениски лежи като скулптура в пространството. Посетителят може да си вземе тениска, ако ще я носи в изложбата. Постепенно всички тениски и тази работа пърформират своя път в Пловдив.
Пред стената на плаката има прост високоговорител с гласов запис на диалога. Куин Латимер пише за този диалог: “И ей така, разговорът - по-скоро един вид призив и реакция, който се движи между различни скорости и терени и емоционални състояния на битието (или небитие, съответно) - се превърна в едносрично рецитиране на гласни, на самия език. Това, че началото на този коварен разговор, изцяло съставен от две гласни, също съставя съкращението AI (Artificial Intelligence), за изкуствен интелект, е гвоздеят на пословичната програма, както някои биха казали. Скоро, въпреки това, РАЗГОВОРНО ПАРЧЕ: БОБ И АЛИС (CONVERSATION PIECE: BOB AND ALICE) на Вилдбергер прави рязко превключване, когато един от говорителите предлага „аз“ и след припев от това, толкова много рефрени, „също“ внезапно се вкарва и хвърля, а се препраща без усилие към движението #MeToo. От там, техният призив и реакция се съчиняват с „ти“ и „можеш“, предизвиквайки още един политически лозунг, един вид съблазнителна съвременна западна мантра на индивидуална агенция и колективни действия (без никакъв реален смисъл). В края на краищата, този разговор включва ограничен речник от предимно едносрични думи, които въпреки това предизвикват едновременно редица емоционални и идеологически, глупости и смислени, лични и политически, цифрови и очевидно аналогови. Всички обаче зависят от експерименталното сътрудничество на два гласа, които разчитат един на друг, за да завършат изречените изречения, мисли, лозунги, дори фрагменти.“
Bio
Martina-Sofie Wildberger(1985, Zürich) obtained a Master of Fine Arts from the Haute école d’art et de design – Genève (HEAD) in 2011 and a Master's degree in ArtHistory from the University of Geneva in 2014. She is currently working on the power of language, alternative ways of communicating, the relationship between scribality and orality, as well as translation and translatability. The artist has shown her performances and has participated in exhibitions at the Swiss Cultural Center (Paris), Kunsthalle of Mulhouse (France), Kunstmuseum Glarus, Fri-Art (Fribourg), Kunsthaus Aarau, Palais de l’Athénée (Geneva), Centre d’Art Contemporain Genève, SALTS, Kunsthaus Baselland and Tinguely Museum in Basel. She has received the Swiss Art Award in 2012, the Kiefer Hablitzel Prize in 2015, a Work Grant from the Canton of Zurich in 2015 and from Pro Helvetia as well as from Shaffhausen in 2017. Furthermore she is the recipient of the Manor Kunstpreis Schaffhausen 2019. In addition, she did various artist residencies in New York, Berlin and Paris was 2018 fellow at the Istituto Svizzero di Roma in Italy.