Икономиката е ранена – да умре! (The economy is wounded – let it die!)

2016. Принт върху PVC, закачен на фасадата на Бания старинна

Този образ, показващ морето с потъващи кораби и контейнерни кораби, се отнася до икономическа система, която се основава на световната търговия и ежедневно произвежда екологични и социални катастрофи. Той се свързва с критична дискусия относно изменението на климата, която твърди, че катастрофалните развития като глобалното затопляне могат да бъдат спрени само чрез системна промяна, която радикално да намалява т.нар. „Свободна търговия“ на стоки по света. Повишаването на емисиите от стоки, произведени в глобалния юг, се транспортира в огромни контейнерни кораби, изгарящи дизелово гориво, през океаните.

Оливър Реслер, Корабокрушеници (Stranded), 2018. Дигитален принт

Корабокрушеници (Stranded)

2015. Три дигитални принта върху самозалепващо фолио, от серията от фотографии Корабокрушеници (Stranded)

Фотографската серия Корабокрушеници (Stranded) показва мъже, които лежат неподвижно на празен плаж. Но за разлика от бежанците тези мъже носят бизнес костюми, стандартизирано облекло на политици и мениджъри. Телата им са частично във водата, отчасти на плажа; те изглежда са корабокрушеници. Тези образи могат да се разглеждат като изобразяващи отговорните за политиката на удавяне на бежанци. Настоящите мерки на Европейския съюз надхвърлят „възпирането на бежанците“. Днес ЕС използва катастрофата, която предизвика сама (чрез подкрепа за диктатури, политическа намеса в бунтове, продължителни войни за терор и икономическо задушаване на Африка и Близкия Изток), за да подготви подновяването на военната намеса зад гърба на населението. Междувременно корпоративните ръководители от десетилетия използват глобалния си икономически достъп, за да обогатят акционерите си за сметка на екологичните, социалните и трудовите стандарти, което води до това, че цели региони потъват в бедност.

Оливър Реслер в сътрудничесто с Зани Бег, Анубумин (Anubumin), 2017. Видео кадър

Анубумин (Anubumin)

2017. Филм от Зани Бег и Оливър Реслер, 18′

В четвъртия си съвместен филм Зани Бег (Сидни) и Оливър Реслер (Виена) се фокусират върху Науру, малък отдалечен остров в Тихия океан с 10 000 жители. Заглавието Анубумин е Науруан за „нощ“ и символизира определена тъмнина, която заобикаля острова.

Филмът съчетава поетичен разказ, написан за филма, с разговори, проведени с лица, сигнализиращи за нарушение в Австралия. Разказът обсъжда различни празнини, които са оформили островите в миналото и в бъдещето.

Най-голямата празнина е физическа, островът е повдигнат риф, състоящ се от калцит и фосфат на вулканична основа, която от 1906 г. се изкопавам и изнася в Австралия, за да оплоди фермите на бившите колонизатори. Когато спира добива на фосфатите през 80-те години, Науру фалира и 80% от земната площ е необитаема и безплодна. В опит да генерира доход, през 90-те години Науру се превръща в рай за пране на пари. След изчезването на почвата и парите, днес Науру участва в „изчезването на хора“ - в един от центровете за задържане на бежанци в Австралия.

В отговор на критиките за ужасното положение с човешките права в центъра за задържане, Науру силно ограничи достъпа до острова. Четири лица, сигнализиращи за нарушения, които са работили като лекари и медицински сестри в центъра за задържане, описват институционализираните нарушения на правата на човека в офшорното задържане. Те откриват истината, която австралийското правителство се опитва да прикрие, като заплашва хората да мълчат.

Днес на острова се появява нова празнота, като повишаването на морското равнище заплашва крайбрежния край, който е единственият останал за живеене жител. Хората, които ръководят политическите и икономическите бежанци от днешния ден, може да се превърнат в климатични бежанци на утрешния ден. Нощта винаги е най-тъмна преди зората.

Лица, сигнализиращи за нарушения: Дейвид Айсакс, Марк Айсакс, анонимно лице, Алана Мейкок, Хасанта Гунасекера
Кадри, заснети с Науру от анонимни лица, сигнализиращи за нарушения
Камера Уилиам Робертсън
Дизайн на звука Джеймс Браун
Поемата на Матю Хайланд и Оливър Реслер
Диктор Рене Гадсден
Благодарности на Габи Сатърланд
Аудио запис стихотворение, цветова корекция от Рудолф Готсбергер

Видимото и невидимото (The Visible and the Invisible)

2014. Филм от Оливър Реслер, 20′

През последните години Швейцария се превърна в световен център за търговия със суровини. В никоя друга страна не се купуват и продават повече суровини; въпреки това, този суров петрол, мед, алуминий, въглища или пшеница никога не достига до територията на Швейцария, тъй като сделките се извършват изцяло във виртуален свят. Въпреки важността им за швейцарската и световната икономика, обществеността знае много малко за тези тайни сделки. Тази относителна невидимост в Швейцария е в контраст с видимото, често катастрофално въздействие, което търговията със суровини при неоколониални условия има за хората, околната среда и държавите в зоните на добив, концентрирани в глобалния юг.

Филмът разглежда експлоататорската връзката между токсичните индустрии и нехуманните работни места в глобалния Юг и гигантските печалби от търговията със стоки в ръцете на няколко души в глобалния Север. Филмът тематизира, по отношение на търговията със суровини, как богатството на Севера е свързано с бедността в Юга; тя подкопава господстващия капиталистически мит, че северното просперитет „без жертви“ не може да бъде причинно свързано с южната бедност. Филмът представлява зрително поле, затъмнено от дим, което също сочи към токсичните емисии, свързани с производството в южните места; тези образи са преплетени с изображения на корпоративни централи, разположени в Швейцария, с незабележими табелки с имена на Витол, Трафигура, Меркуриа, Гунвор, Литаско, Бунге и Дрейфюс.

Оливър Реслер, Несполучливи инвестиции (Failed Investments), 2015. Дигитален принт, 60 × 120 cm

Събиране около разрухата (Gathering around the Wreckage)

2019. Презентация на художника, принос към симпозиума (05/06 май 2019)

Работата на Оливър Реслер се фокусира върху глобалното затопляне като централна тема откакто за пръв път започна да излага. Една от първите му самостоятелни изложби е била 100 години парников ефект (100 Years of Greenhouse Effect) в Salzburger Kunstverein (1996). Няколко изложби, филми, инсталации, билбордове и фотографски работи по темата са следвали оттогава.

Цикълът му от филми Всичко се събира докато всичко се разпада (Everything's coming together while everything's falling apart) (2016 - 2019, продължава) следва движението за климатична справедливост в борбата му да разруши икономическата система, силно зависима от изкопаемите горива. В първия филмо, активисти се оспорват конференцията на ООН за изменението на климата в Париж през 2015 г., която доказва неспособността на правителствата да се ангажират с каквото и да е обвързващо споразумение, което би ограничило глобалното затопляне. Филмът за акцията Ende Gelände (Краят на терена) през 2016 г. насочва вниманието към масовата акция на гражданско неподчинение в лигнитно въглищно поле близо до Берлин, където 4000 активиста влязат в открита мина. Филмът за ZAD се фокусира върху най-голямата автономна територия на Европа, която излезе от борбата срещу новото летище Нант във Франция. Филмът за Code Rood (Сигнал за тревога) подчертава действието на гражданското неподчинение в пристанището на Амстердам през юни 2017 г., второто по големина в Европа пристанище за въглища.

Реслер ще представи този проект във връзка с някои други свои работи, свързани с климатичната криза. Несполучливи инвестиции (Failed Investments) (2015) описва крайградските къщи като неуспешни инвестиции и се застъпва за логична първа стъпка към оцеляване, а именно прекратяването на изкопаемите горива. Икономиката е ранена – да умре! (The economy is wounded – let it die!) (2016) показва морето с потъващи кораби и контейнерни кораби, отнасящи се до икономическа система, която се основава на световната търговия и ежедневно произвежда екологични и социални катастрофи. Фотографската серия Как е въздухът там горе? (How Is the Air Up There?) (2018 г.) е заснета в гората Хамбахер, където се провежда най-дълготрайната европейска окупация на върха на дървета, за да не се позволи на енергийната компания RWE да разшири своята открита въглищна мина. New Model Army (2016 - 2017) вкарва героите на движението на климата под формата на манекени в натурален размер в изложби. Филмът Анубумин (2017, в сътрудничество със Зани Бег) обсъжда различни теми, върху които е работил художникът - добив на суровини, миграция, икономика, разрушаване на демокрацията и климатична катастрофа - които всички оформят (и са оформили) съдбата на малкия тихоокеански остров Науру.

Bio

Оливър Реслер, роден 1970 г. в Кнителфелд, Австрия, живее и работи във Виена.

Учил 1989 – 1995 в Университет за приложни изкуства, Виена, Австрия.

Оливър Реслер е художник и режисьор, който произвежда инсталации, проекти в публичното пространство, и филми по теми като икономия, демокрация, глобална топлинна смърт, форми на съпротива и социални алтернативи. Той е завършил трийсет и един филма, които са презентирани в хиляди събития на социалните движения, институции за изкуство и филмови фестивали. През годините, той е сътрудничил с художника Цани Бег (Сидни), Инес Дуйак (Виена), Мартин Крен (Виена), Карлос Мота (Ню Йорк), Грегори Шолет (Ню Йорк), Дейвид Торн (Лос Анджелес) и политолога Дарио Ацелини (Берлин/Ню Йорк).

Пресонални изложби: Berkeley Art Museum, USA; Alexandria Contemporary Arts Forum, Egypt; Wyspa Institute of Art, Gdansk; Lentos Kunstmuseum, Linz; Centro Andaluz de Arte Contemporaneo – CAAC, Seville; MNAC – National Museum of Contemporary Art, Bucharest; SALT Galata, Istanbul. Реслер е участвал в повече от 350 групови изложби, сред тях Museo Reina Sofía, Madrid; Centre Pompidou, Paris; the biennials in Seville (2006), Moscow (2007), Taipei (2008), Lyon (2009), Venice (2013), Quebec (2014), Jeju (2017), Kyiv (2017) и Documenta 14, Kassel, 2017 (изложба, организирана от EMST). Реслер е печелил първата награда на Prix Thun for Art and Ethics Award през 2016.

www.ressler.at