Взаимодействие с не- (Interfacing the non-)
2019. Инсталация, лазер върху памук, силикон, движения на ръката върху монитори с плосък екран
Взаимодействие с не- (Interfacing the non-) е жест на съпротива срещу доминиращата история в дихотомната структура на природа / култура, цифрово / човешко, техника и други материалности. Инсталацията със смесени медии се занимава с дългосрочните изследвания на художника върху памука и неговото неразривно колониално заплитане във фантазмите на модернизацията, технологичното развитие и производствения фактор. Тъкайки текст и текстил, дишане и памук са нишките на последните практики на Кнобел, които са очаквания за нова форма на субект. Лазерният текст върху тъкания памук сега е покрит с прозрачен силикон, който блести на повърхността. На фона на силиконовия памук, три ръчни хореографии на плоски монитори привидно отразяват нашите ежедневни движения, но постоянните жестове проявяват битието в прогресивно време и пространствени измерения. Създадените тук отношения търсят транзити, формализирайки състояние на самонедовършеност.
Манифестация на квази-публиката (A manifestation for the quasi-public)
2018-. Соло пърформънс, част от програмата на симпозиума
Манифестация на квази-публиката (A manifestation for the quasi-public) поставя оценката на пърформънса в активен процес на дегенерация, като предлага да се видим себе си в перспективите на белите ни дробове.
Bio
Stefanie Knobel (*1983) is an artist and choreographer working between performance, writing and installation.
Her recent performances and installations are internationally presented at 24/7 - Friday Milk (RU), FRAC Lorraine Metz (FR), 6. International Moscow Biennale for Young Arts (RU), Aargauer Kunsthaus (CH) Künstlerhaus Bremen (DE), Helmhaus Zurich (CH), Britto Arts Trust (BGD), etc.
Knobel's work mostly bases on bodily and linguistic practices, that alongside geopolitical dynamics, scrutinize means of production, performativity and the public sphere. Her choreographic approach is dedicated to realize life and non-life situated in the different stories beyond capitalism. This embodies a material formalism like her performative breathing practice and her precise gestural layouts. Her body of work materializes zones of conflicts as possibilities of the hitherto unthinkable and is propelled by a critical re-metaphorization of "human" processes such as technology, labor and pharmaceutics.