Анджела Мелитопулос, Животът на частиците (The Life of Particles), 2013. Видео кадър

Животът на частиците (The Life of Particles)

2013. HD видео, режисиранo от Ангела Мелитопулос и Маурицио Лазарато, 82′

Животът на частиците е втората част от визуален изследователски проект на Ангела Мелитопулос и Маурицио Лазарато, който е заедно с проекта Assemblages (Монтажи), посветен на френския психотерапевт, политически активист и философ Феликс Гатари и интереса му към Япония.

Животът на частиците влиза в диалог със съвременната ситуация в Япония и връзката между субективност, анимистична духовност и модерни технологии в последиците от земетресението през 2011 г. и ядрената катастрофа. Фукушима принуждава Япония да погледне назад към своята история, която свързва анимистичните традиции и хипер-модерността. Тази катастрофа разкрива всичко, което е било скрито на всички нива на икономиката, политиката и културата.

Животът на частиците е едно пътешествие, което започва с действителна форма на колонизация в Окинава чрез масовото присъствие на американските военни от Втората световна война насам. Пътеписът обхожда наново кампанията "Атом за мир" в Хирошима и реконструкцията на Япония като държава, изградена върху науката в рамките на идеологията на т.нар. "енергиен милениарнизъм" като мечтан ядрен проект по време на студената война. Той актуализира дълготрайните анти-ядрени борби срещу изграждането на нова атомна електроцентрала на остров Иваши. Изследването приключва в Токио и Киото с коментари от фотографа и антрополога Чихиро Минато и танцьорката на бхуто Мин Танака за технологичната история на Япония с това, че анимистичната традиция е от основно значение за развитието на японските занаяти и връзката между природата и културата.

“Не можем да разрешим проблема с радиоактивността с тази връзка между природата и културата. В Япония след Фукушима географията е психология. Атмосферата не се движи геометрично. Ние се адаптираме не само към нашата околна среда, но и към нашата психоза.”

Превод от английски: Росица Декова

Био

Ангела Мелитопулос, художник в обвързаните с времето изкуства, реализира видео есета, видео инсталации, фотографии, документални филми и звукови парчета от 1985 г. насам. В своите изследователски проекти тя курира изложби и симпозиуми. Видеата ѝ се съсредоточават върху продължителността и времевите структури, върху мнемоничните микропроцеси в електронни/дигитални медии и документация. Тя си сътрудничи с политически мрежи в Европа и публикува теоретични статии за своите творби и за мнемополитиката. Много проекти се занимават с миграцията, мобилността, колективната памет във връзка с географията и репрезентацията на медиите и архивите. В нейния експериментален подход новите формати водят до мулти-екранни произведения или разширени кино формати, базирани на пърформънса.

Изучава изящни изкуства с Нам Джун Пейк. Нейната работа е награждавана и показвана на редица международни фестивали, изложби и музеи: като Фондация Дженерали Виена, Берлинале, Дом на световната култура, Фондация Антонин Тапиес Барселона, Институт за съвременно изкуство KW в Берлин, Манифеста 7, Център Жорж Помпиду в Париж, Музей Уитни Ню Йорк. Преподава като гостуващ професор в различни художествени академии и културни институции в Европа.