Доминик Кох, Холобионтно общество (Holobiont Society), 2017. Видео кадър

Холобионтно общество (Holobiont Society)

2017. Видео инсталация, 34′ 21″

"Мисля, че създаването на теория и създаването на история и двете са много силни... те са като че ли изправени лице в лице. Това е като преден план/фон.  (...) Не цялата теория е история, и не цялата история е теория, но контактната зона между двете е наистина плътна. "Тези начални думи на Дона Харауей за новия филм на Доминик Кох Холобионтно общество, отразяват любимите теми на авторката. Тя се занимава с художествено изследване, което често засяга въпроси за езика, погледнат като код, като теоретичен или наративен инструмент, физическа материалност, звук и природа. В своя артистичен процес Доминик Кох се опира основно на теоретичен материал, който усилва и разширява постепенно чрез аналогични повторения. Чрез редактирането на своите филми Кох създава съпоставки и комбинации от дискурси, изображения и звуци, които генерират нива на сетива, чувства и възприятия, разположени далеч отвъд дискурсивните елементи. Инсталациите, в които Кох вмъква своите филми ѝ позволяват да удължи и усложни създаването чрез аналогии. Холобионтно общество, най-новият филм на Доминик Кох, свързва смесени интервюта, направени отделно от авторката. Кох среща американския биолог и феминист Дона Харауей и френския философ и социолог от италиански произход Маурицио Лазарато. Посветена на това да мисли за живота от гледна точка на симбиозата, Харауей изтъкава връзки на взаимозависимост между видовете, поставяйки под въпрос самото понятие за индивидуалност. Наред с други неща тя разчита на концепцията за холобионта, термин, който описва феномена симбиоза, асоциацията на различни видове, които формират една екологична единица, където единият не може да живее без другия. Колкото до философа Маурицио Лазарато, той доразвива анализа на текущото неолиберално състояние с разяждаща яснота и поставя под въпрос капиталистическата система чрез множеството войни, които тя причинява и отрича. Създаването на едно увлекателно аудио-визуално пространство позволява на авторката да въведе тази прагматична програма в една дистопична атмосфера, която напомня на научно-фантастична вселена. Но далеч от насърчаването на героизма на този кинематографичен жанр, тя създава една плодородна двусмисленост, която позволява промяна в перспективата, стимулираща обмена между реалността, въображението и отчуждението.

Мари Виймен & Артюр де Пюри

Превод от английски: Росица Декова

Био

Доминик Кох, родена през 1983 г. в Люцерн, Швейцария, живее и работи в Базел и Париж. Учила е в Академията за изящни изкуства в Лайпциг. Нейните концептуални творби се занимават с формите, жестовете и езика на медиацията на знания, както и философски въпроси, които са преведени в пространствено аудио и видео инсталации и обекти.

Скорошни самостоятелни изложби (подбор): Холобионтно общество, Център за изкуство Нюшател (2017), Mоже би трябва да подмладщваме думите, а не органите, Риномина Париж (2016); Отвъд брътвежа и шума, Швейцарски културен център, Париж (2015). Скорошни групови изложби (подбор): Ex Situ. Проби от форми на живот, Копенхаген Кънтемпоръри (2017), Биотопия, Кунстхале Майнц (2017), Изпълняване на знание, Дийнстгебауде, Цюрих (2017), Странно Attractor, Галерия Агенция, Лондон (2016); Швейцарските Награди за изкуство (2016); Годишна изложба на художиците на Базел, Кунстхале Базел (2015), Ницше, колоездачи и гъби. Езикът на съвременното изкуство след емблематичния завой, Артпространство Райн (2015); Как да играем, Галерия Аnnex14, Цюрих (2015).

www.dominiquekoch.com