Милва Щуц, Залив на изобилието (Bay of Plenty), 2018. Видео кадър

Залив на изобилието (Bay of Plenty)

2018. Анимационен филм, цвят, звук, 12 ′

Анимационният филм Залив на изобилието (Bay of Plenty) описва откривателно пътешествие във фикционалния, виртуален свят на един остров. Посредством перспектива на първо лице на камерата, зрителите са въвлечени в събитията и стават част от тях. Сблъскват се в същества, които минават отвъд категориите като мъжко/женско, изкуствено/природно, животинско/човешко, и които постоянно сменят формата на тялото си. Заедно изучават възможностите, да надминават физическите си граници и да създадат нови условия (за живеене).

Филм на Милва Щуц

Анимация:
3D – Давид Шлатер
Stop-Motion – Милва Щуц

Монтаж:
Давид Шлатер
Милва Щуц

Дизайн на звука & Мастеринг
Луция Кадоч
Лудвиг Вандингер

Една плафторма, виртуален остров представлява средата, а героите на анимационния филм на Милва Щуц са неговите жители и някои ръстениоподобни обекти. Океанът и островът се характеризират с изкуствена плавност, докато всички живи същества са със скулптурно тяло. Героите са направени от оранжев пластилин и показват следи от ръчно произведение; в някои кадри се виждат дори пръстови отпечатъци. В четири сцени на различни части от острова, “лилитите”, както Щуц нарича голите си герои, изпълняват ритуал на (само-)откриване, на правене на контакт и на сблъскване. Докато в началото, “лилитите” имат само женски сексуални характеристики, те се оказват сексуални същества, чиито телесен език и жестове по време на филма ги превръща в любопитни, рефлективни субекти търсещи опит. Тяхната способност да трансформират телата си, да променят сексуалната си идентичност и да създадат нови, временни форми води до ситуации, граничещи на буфонада. Ранни, по-скоро непохватни опити да се комуникира с ръстенията на острова са последвани от все по-интензивни телесни спрягания и трансформации докато към края на филма, един от “лилитите” значително си разширява тялото и се превръща във вискозен, въртелив обем. Бронзовият слой облицова повърхността на океана преди да се разпръска вирусно във вселената.

Това, което Милва Щуц произвежда в анимационния си филм, не е остров на блаженството. Всъщност, привидно райското основно състояние на обществеността на малкия остров представлява значителни предизвикателства и трудни процеси на взимане на решения. В кое състояние на плавна идентичност, която избягва ясно приписване, трябва да останат? Как могат взаимно да се разпознават, като физическите граници и биологичните разлики могат да се променят, когато самата мисъл за (само-)оптимизация има непосредствен физически “ефект”? Не е случайно ако чертите на лицето на променчивите създаниия остават безстрастни, по-скоро лаконични. Виртуално се предават на очарованието си от способностите и телсността си, следват порива си за промяна, преоткриване и разтваряне на граници. Не може да се изключи, че на “лилитите” може да им бъде отказано да се връщат в конкретно изобразяване на физическото. Краят на филма обаче посочва по-скоро към цикъл, повтарящ се на различни места, по различни времена.

От дихотомното оформление на героите и действията и формалното им съответствие става ясно, че Милва Щуц засяга подходи от куиър теорията. Не случайно, Залив на изобилието изглежда на феминистка актуализация на великата история на христианския генезис: отношението на създателя, ясно изразена в палстилинените фигури, мигът на познаване на някой, в буквалния както и библейския смисъл, във (вероятно) необратимата трансформация на света в последствие на преминаването на (физически) граници - всичко това предава на анимационния филм характера на (социално) виждане, въпреки или дори поради медийното си изпълнение и семантиките, които го съпътстват: облечен в сферичен звук, с “лилитите”, които пробват физическия си потенциал, изследват възможности на физическо разтваряне на граници и постепенно се научават как да създадат (нови) условия за живота.

Ирене Мюлер, май 2018 г.

Превод от английски: Алан Рот

Био

Милва Щуц (*1985 г. в Цюрих) е завършила илустрация, фикция и медиация в изкуството, в Луцернско училище за изкуство и дизайн (Lucerne School of Art and Design HSLU), в Единбург университет на изкустото (Edinburgh College of Art) и в Университета на изкуствата Цюрих (ZHdK). Понастоящем учи в Магистърската програма за изящни изкуства в ZHdK. Милва Щуц работи главно с рисунки, инсталации и анимационен филм, като се занимава с отношенията между тела, пространство и властови структури. Работата и бе изложена международно в различни контексти. От 2013 г. тя е лектор по ризуване в потготвителния курс на ZHdK, а от 2012 г. е ко-издател на Strapazin Magazin.

www.milvastutz.ch