Изместващи се топографии (Shifting Topographies)
2018. Маса с разпечатан текст върху хартия, стъклени плоскости, рисунки и колаж, две хлорофилни рисунки. Два отпечатъка 63.5 × 104 cm
Островът, някога хълмисто, гъсто залесено място на тропическия живот, се е променил. Територията непрекъснато е изравнявана, култивирана и урбанизирана. Неговият растеж изглежда безкраен, неограничен, безграничен. Не, няма активни геоложки или тектонски движения или вулканични дейности, а по-скоро натрупване от инженерство, създадено от човека. Бетонната кора се простира до морето във всяка посока. Островът се втърдява, калцира, вкаменява, отдавна е изгубил дъха си.
Земният релеф някога е бил много по-различен от това, което виждаме днес. Както естествоизпитателят Алфред Ръсел Уолъс ни разказва в своите пътеписи, реките някога са били обградени от мангрови блата и богата джунгла, a днешните оживени улици из вътрешността на острова някога са били плажни пътеки, които прегръщат морето.
Хълм след хълм са изривани и почвата им транспортирана до брега; мащехата ми все още си спомня кофите с чакъл, минаващи пред прозорците на детския ѝ дом в Бедок: планините, преместени от конвейерни ленти.
Изкопните работи са унищожили хоризонта от възвишения и падини, контурите са заличени. Небостъргачите компенсират загубата на релеф. Островът завира, изнемогвайки под жегата на тропическото слънце, бетонните равнини и фасадите не могат да се изпотят, те могат само да прегреят. Сега природата се приканва обратно на острова, но не и в нейното многообразие и цялост, а чрез внимателно подбрани, аранжирани варианти на растителност, подходящи да се катерят по вертикалните и хоризонтални градски слоеве. Пейзажът е загубил своето хоризонтално тяло, превърнал се е във вертикална организация от хомогенизирани квадрати и линии.
Естествено образувание, моделирано по поръчка, оркестрирано от морета от входящ и изходящ поток от данни. Прекъсванията се запълват с изчисления. Пукнатините намаляват и се сливат, превръщайки се в едно глобално цяло. Природата изгубва своето ехо в необятния простор на вертикалната промяна.
Остров Сингапур се състои от множество малки хълмове, високи 60-80 метра, върховете на много от които все още са покрити с девствена гора. Домът на мисионерите в Букит-тима беше заобиколен от няколко от тези хълмове, покрити с дървета, които бяха често посещавани от дървари и дървосекачи, и ми предоставиха отлично място за събиране на насекоми. Тук-там също имаше и тигрови ями, внимателно покрити с пръчки и листа, и толкова добре скрити, че на няколко пъти едва не паднах в тях. Те са оформени като желязна пещ, по-широка в долната част отколкото в горната, и са може би около пет-шест метра дълбоки, така че би било почти невъзможно човек да се измъкне от една такава яма сам, без чужда помощ. По-рано са забивали остър кол, който да стърчи от дъното; но след като един нещастен пътешественик бил убит, падайки върху такъв кол, използването им беше забранено.
Винаги има и няколко тигъра, които скитат край Сингапур и убиват средно по един китаец на ден, предимно работници на плантациите за гамбир, които винаги се правят в новоразчистена джунгла. Веднъж или два пъти чухме тигров рев вечер и беше доста притеснително да търсиш насекоми сред падналите стволове и стари сечища, когато някое от тези диви животни може би се криеше наблизо, очаквайки възможност да ни връхлети.
Всеки хубав ден прекарвахме по няколко часа по пладне в тези горски петна, които бяха възхитително хладни и сенчести, за разлика от голата открита земя, през която трябваше да преминем, за да стигнем до тях. Растителността беше извънредно великолепна, състояща се от огромни горски дървета, както и разнообразие от папрати, каладиум и други шубраци, а също и изобилие от катерещи се ратанови палми. Изобилстваше от много интересни насекоми и всеки ден ни доставяше десетки нови и любопитни форми.
След около два месеца бях събрал не по-малко от 700 вида бръмбари, голяма част от които бяха съвсем нови и сред тях имаше 130 отделни вида изящни сечковци (Cerambycidae), толкова уважавани от колекционерите. Почти всички от тях бяха събрани в едно петно от джунглата, цялото не по-голямо от една квадратна миля, и във всички мои следващи пътувания на Изток рядко се срещах с толкова продуктивно място. Тази прекомерна производителност се дължеше отчасти несъмнено на някои благоприятни условия в почвата, климата и растителността, а и сезонът беше много ярък и слънчев, с достатъчно превалявания, за да запази всичко свежо. Но също така до голяма степен зависеше, в това съм сигурен, и от труда на китайските дървосекачи. Те бяха работили тук няколко години и през цялото това време са осигурявали непрекъснат запас от сухи, мъртви и разлагащи се листа и кора, заедно с изобилие от дърво и дървени стърготини, за подхранване на насекомите и техните ларви. Това беше довело до събирането на голямо разнообразие от видове в едно ограничено пространство и аз бях първият естествоизпитател, дошъл да пожъне реколтата, която бяха приготвили. На същото място, и по време на разходките си в други посоки, се сдобих със сравнително добра колекция от пеперуди и други видове насекоми, така че като цяло бях доста доволен от тях - първите ми опити да придобия знание за естествената история на Малайския архипелаг.
1869 г., Алфред Ръсел Уолъс
Подлесът не е нищо друго освен еднa координатa, покривалото, етажът на случайна класификация. Няма ориентация, нито вертикални греди, нито хоризонтални решетки.
Животът, събран в басейни от флора и фауна, където времето отеква в преходни мембрани, построени от безкрайни примки от прошепната захар.
Гората се превръща в състояние на ума.
Био
Като работи с рисунка, скулптура, инсталация и когнитивно картографиране, практиката на Моника Урсина Йегер (родена 1974 г., живее в Швейцария и Великобритания) се разгръща чрез мултидисциплинарна размисъл върху понятията на пространство, пейзаж, и архитектура, която изучва отношението между природна и конструирана среда.
По време на резиденцията си в NTU CCA Centre for Contemporary Art в Сингапур, Йегер е проучила изместващата се топография на Сингапур и на Южна Малайзия и промените й през последния век, засягайки градското развитие и архитектурата. Особен интерес е вложила в отношението между строени среди и природни пейзажи по отношение на “вертикалното изместване”, който се е случил в понятието на пейзаж. Гледайки към Сингапур като на уникален казус, изследването й се стреми да фокусира върху и да издълбае истории, свързани със социални, политически и сетивни разговори между природни и строени елементи, и да се преосмисли ‘топографията’ като ментален пейзаж а не като форма на визуална репрезентация.