Оливър Реслер, Всичко се събира докато всичко се разпада (Everything's coming together while everything's falling apart), 2015-2018. Бидео кадър

Всичко се събира докато всичко се разпада (Everything's coming together while everything's falling apart)

2015-2018. HD видео, 36′ 33″

Не много отдавна глобалното затопляне беше научна фантастика. Сега то се е превърнало в истинска наука и реалност, в която вече живеем. Последният доклад на умерената Междуправителствена експертна група по климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change, IPCC) предполага, че планетата може да очаква многобройни прагове на необратими щети по-бързо отколкото някога е предвиждано.

Заглавието "Всичко се събира, докато всичко се разпада" се отнася за ситуация, в която цялата технология, необходима за прекратяване на ерата на изкопаемите горива, вече съществува. Дали настоящата екологична, социална и икономическа криза ще бъде преодоляна е преди всичко въпрос на политическа сила. Коалицията за климата сега е по-силна от всякога. Тя възпрепятства проекти за нефтопроводи като тръбопровода за катранени пясъци Кийстоун (Keystone XL). Тя спря пробиването на Арктика и блокира хидравличното разбиване по цялото земно кълбо. Енергийните централи, захранвани с въглища, бяха затворени от съпротивата, а движението за дивестиция, което принуждава институциите да продадат своите акции от корпорации, работещи с изкопаеми горива, е имало своите успехи. Историята на този продължаващ филмов проект може да се окаже история за началото на климатичната революция, моментът, в който обществената съпротива започна да преобразува света. Проектът следва коалицията за климата в борбата ѝ да разруши една икономическа система, която е силно зависима от изкопаемите горива. Той записва ключови събития за коалицията за климата, обединявайки много ситуации, контексти, гласове и преживявания. Има по един филм за всяко събитие.

В първия филм (17 мин., 2016) активистите оспорват Конференцията на ООН по изменението на климата в Париж – тогава град в извънредна ситуация (ефективно превърната в постоянна от скорошното френско законодателство). Подобно на двадесет неуспешни годишни конференции по въпросите на климата, COP21 в Париж през 2015 г. показа неспособността на правителствата да се ангажират с всяко обвързващо споразумение, което да ограничи глобалното затопляне чрез определена стратегия за прекратяване на използването на изкопаеми горива. Полученото в резултат на това Споразумение за климата избягва всичко, което би накърнило икономическите интереси на корпорациите. Правителствата, които сега се преструват, че необвързващите споразумения могат да възпрепятстват изменението на климата, са същите, чиито задължителни пактове за свободна търговия превръщат местното законодателство в областта на околната среда и климата в мъртва буква.

Филмът за акцията Ende Gelände ‘края на пътя’ (12 мин., 2016) измества фокуса към масиранa акция на гражданско неподчинение в Лужишките полета за лигнитни въглища (близо до Берлин). 4 000 активисти влязоха в открита мина, блокирайки станцията за товарене и железопътната връзка до електроцентрала, захранвана с въглища. Блокадите прекъснаха снабдяването с въглища и принудиха шведския собственик Ватенфал да затвори електроцентралата. Акцията беше част от международна "глобална ескалация" срещу индустрията на изкопаемите горива, призовавайки света да "се освободи от изкопаемите горива" и директно прилагайки този императив на практика.

Филмът за ZAD (36 мин., 2017) се фокусира върху най-голямата автономна територия в Европа, разположена близо до Нант във Франция. ZAD (Зона за защита) се появи от борбата срещу ново летище. През 2012 г. на опита на френската държава да разчисти зоната категорично се съпротивиха повече от 40 000 души. Оттогава полицията не е стъпвала там. Днес 250 души в 60 общности живеят в ZAD, обитавайки мочурища, полета и гори. ZAD е успешен пример за начина, по който съпротивата и създаването на алтернативи трябва да се случват едновременно. Докато хората си връщат контрола над живота със самоорганизирани пекарни, работилници, пивоварна, градини за лечебни билки, звукозаписно студио, седмичен вестник и библиотека, те спират изграждането на ненужна, екологично катастрофален проект за летище. Филмът е групова дискусия с активисти, живеещи в ZAD.

Филмът Всичко се събира докато всичко се разпада: Code Rood (Everything's coming together while everything's falling apart: Code Rood) (14 мин., 2018; Code Rood на недерландски означава сигнал за тревога) изтъква акция на гражданско неподчинение в престанището на Амстердам през юни 2017 г. Блокирането на второто най-голямо престанище за въглен в Европа чертае червена линия срещу това важно съоръжение на капиталистическата инфраструктура за изкопаеми горива. Най-същественият източник на въгленни партиди е Колумбия, където въгленът се добива под екологично и социално опустошителни условия.

Въпреки усилията на правителствения и корпоративен PR да ни обедят в обратното, дали изкопаемите горива ще се зарязват и кога ще се случи това, ще зависи преди всичко от социалните движения и от степента на натиска, оказан от тях върху институциите. Мощни структури ни налагат да живеем така, че се унищожават условията ни за прехрана. Именно тези структури трябва да се променият, а освен нашите общи акции нищо няма да ги промени.

Всичко се събира докато всичко се разпада бе представен първо като двуканална видео инсталация като част от самостоятелната изложба на Оливър Реслер, Собственост е кражба (Property is Theft) в Националния музей на съвременно изкуство (MNAC) в Букурещ. Проектът по-късно бе превърнат в четири-канална видео инсталация и ще продължава, като нови епизоди ще се добавят докато продължава борбата срещу икономика, зависима от изкопаеми горива.

Превод от английски: Росица Декова

Режисьор и продуцент: Оливър Реслер
Кинематография, звукозапис: Томас Парб, Оливър Реслер
Глас за наративен текст: Оливър Реслер & Матю Хайланд
Монтаж: Оливър Реслер
Наративен глас: Рене Гадсден
Наместване на цветовете: Рудолф Готсбергер
Дизайн на звука и музика: Винценц Шваб, Рудолф Готсбергер
Проектът е подкрепен от ERSTE Foundation, BKA – Kunst, Otto Mauer Fonds, MNAC – Национален музей на съвременно изкуство в Букурещ, 3. Berliner Herbstsalon / Maxim Gorki Theater, < rotor > center for contemporary art.
Специални благодарности на: Калин Дан, Ти-Джей Демос, Енде Геленде (Ende Gelände / Край на терена), Кристиане Ерхартер, Матю Хайланд, Джон Джордан, Ерден Косова, Антон Ледерер, Макс Лилйефорс, Маргарете Маковек, Адриана Опреа, Йохана Шванберг, Валтър Сайдъл, и Джанет Стюарт.

 


Оливър Реслер, New Model Army, 2018. Инсталационна гледка

New Model Army

2018. Активисти дубльори

Човечеството е на ръба на глобална екологична катастрофа. Данните на Copernicus Climate Change Service показват, как температурите през 2016 г. са близо 1.5°C по-високи от нивото им преди индустриализацията. Много учени смятат този праг за “червената линия” отвъд която глобалното затоплене ще вилнее отвъд всяка надежда за контрол.

Оцелявенето на човечеството е в опасност, а въпреки това, публичният протест за незабавни мерки остава странно заглушен, поне в сферата на официалната политика и медии.

Междувременно едно ново социално движение – климатичното движение – се е сформирало в отговор на отказа на доминантните държави да намалявт емисиите на CO2, а още по-малко да взимат на сериозно заплахата за необратима разруха. Това движение е по-голямо и по-обединено, отколкото изглежда, защото зрителите виждат само редки кадри на изолирани интервенции, хващащи вниманието на пресата, вместо безмилостния натиск, оказан от активисти из целия свят. Движението няма да преговаря “компромиси” с добивната промишленост. Няма да е откупено с работни места, свзрзани с екологични местопрестъпления, с лицензионни сделки, с окъснялото спазване на стандарти за безопасност или програми за търговия с контингенти за правото да се замърси околността с въглеродни емисии. То просто казва “НЕ”. “New Model Army” нарушава официалното мълчание и носи призраците на героите на невидяното климатично движение в галерията под формата на манекени в реален размер. Манекените заместват активистите, чието гражданско неподчинение осигурява, че нито едно предприятие, плячкосващо екологията, коклкото рутинно да им се струва на акционерите, не може да се смята за сключена сделка. Тези модели не са дори перфектен шаблон или парадигма: нещо реално, но не съвсем достатъчно реално; резервоар на един дух, който все още предстои. Манекените са заместители, видими шифри за невидяното действие на климатичното движение навсякъде. Променените манекени държат на високо лозунги, подобни на заглавия в пресата, отнасящи се към преминаване на прага на 1.5°, например “КЪРВАВИ ЧЕРВЕНИ ЛИНИИ: ВЪГЛЕРОДЪТ ОТПРИЩЕН” и “400 ЧАСТИЦИ ВЪГЛЕРОД – ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ ИЗРЯЗВА ГЛОБАЛНОТО ГЪРЛО”.

Един от манекените е облечен като полярна мечка – вид, чието оцеляване е застрашено, защото ледът на арктиката изпада изпод краката му. Друг манекен е двойник на един активист на Ende Gelände – един от хилядите, които са закрили най-мръсната въглищна електроцентрала на Европа, и на хиляди други навсякъде, стремящи се да развалят бизнес планове, угоени с въглерод.

Първите двама активистки фигури от “New Model Army” са били изложени заедно 2016 г. в самостоятелната изложба на Оливър Реслер, Собственост е кражба (Property is Theft) в Националния музей на съвременно изкуство (MNAC) в Букурещ. Други са се появили 2017 г. в Добивната машина – неоколониализми и екологични ресурси (The Extractive Machine – Neo-colonialisms and Environmental Resources) в PAV (Parco Arte Vivente) в Торино. Те съпътстват видео инсталацията Всичко се събира докато всичко се разпада (Everything's coming together while everything's falling apart), действайки като един вид мълчалив антураж. Слуховете твъдят, че тази армия ще зараства с времето.

Превод от английски: Алан Рот

Бележка за терминологията

New Model Army – Както при организираната “паплач”, която е печелила Английската революционна война на 1640-те: “подмолните долни лица”, чиито опасно демократически Войнни съвети, навик за “взаимно израстване” и мрежа от “Агитатори” (първата известна употреба на думата) толкова е изплашио собствените им командири, че са ги унищожили за няколко години. Този въоръжен колектив на тези, които “са пълнили талиги с оборски тор … преди да станат капитани”, е подсигурил общото оцеляване когато вампирската каста (или “0.1%”) на това време е заплашила да заколи целия народ. В този момент, дребните собственици, които най-много са били печелили от победата, са се нахвърлили върху Агитатори и Левелери, смачкайкитриумфиращата паплач с това, че ги накараха, да се бият сами. Оцелелите са станали огнева мощ за ирландски и карибски плантации. 350 години от провала, и това продължава. Ако същото се случи с климатичната “армия”, няма да остане много време.

Текст на Оливър Реслер. Благодарности на Матю Хайланд за съ-абсторството

Био

Оливър Реслер, роден 1970 г. в Кнителфелд, Австрия, живее и работи във Виена.

1989 – 1995 Университет за приложни изкуства, Виена, Австрия.

Оливър Реслер е художник и режисьор, който произвежда инсталации, проекти в публичното пространство, и филми по теми като икономия, демокрация, глобално затоплене, форми на съпротива и социални алтернативи. През годините, той е сътрудничил с художника Цани Бег (Сидни), Инес Дуйак (Виена), Мартин Крен (Виена), Карлос Мота (Ню Йорк), Грегори Шолет (Ню Йорк), Дейвид Торн (Лос Анджелес) и политолога Дарио Ацелини (Берлин/Ню Йорк).

www.ressler.at