Без заглавие (поленови хора) (Untitled (Pollen People))
2018. картофена разпечатка върху стена, картофи, размер променлив
От векове, цяла поредица от споделени икономии и екологии са свързали пряко човешкото общество и пчелите. В същото време очарованието с пчелите е довело до голям брой литературни произведения, превръщайки го в мощен концептуален инструмент за това, да се представи множеството и обществото. В последните години метафората за кошера широко се е преразгледало в областта на политическата икономия. Наблягайки на изместването на труда от промишленост към услуги, икономисти като Ян Мулие Бутан наричат пост-индустриалното общество, общество на полена. Това, което по време на индустриалната ера бе обмислено като външен фактор от второстепенно значение, като опрашване от пчелите, когнитивен и афективен труд, са станали самото ядро на новата икономия.
Начело с икономическата метафора, скорошни екологични кризи са подканили отново интерес към крехкото отношение между човеците и пчелите. От 2006 г., повторни и изострени сривове на медоносни колонии, са подсилвали перспективите за мрачно бъдеще. Медиите и активистите са изразили всеобщи протести срещу пестициди, прогнозирайки като неизбежна перспективата за земеделие, в което за поколения се опрашава на ръка в трудоемък процес.
От тази перспектива, често цитираният термин на “човешко опрашаване” изразява и вплита отново животинския и човешкия труд. Въплъщава постоянното трептене между екологични притеснения и политико-икономически спекулации, налагайки да се взимат под внимание общи понятия като труд и производство отвъд антропоцентричната логика и интереси.
Био
Художествената практика на Паскал Швайгхофер се фокусира върху метафори, легенди и аналогии между привидно несвързани наративи, политики, и естетики. Скорошните му работи наблягат на онтологията на животното и западната му иконография, а сега работи над видео есе за генна манипулация и филмов монтаж. Завършил е Accademia di Belle Arti 2003 г. в Милан, и понастоящем работи над Ph.D. в Cornell University, Итака, САЩ, където пише дисертация за политико-философките последствия на рояк, мрежа и множество, иконично вградени в метафората за медната пчела. Сред скорошните му лекции-пърформънси са La classe sterile, с Кристиан Мараци, в Museo Vincenzo Vela. През 2016 г. бе издадена Тулипмания (Tulipmania), публикация на базата на диалог с Йан Вервьорт, като разширение на работа в няколко части, със заглавие Економимезис (Economimesis).