Паскал Швайгхофер, Без заглавие (поленови хора) (Untitled (Pollen People)), 2018. Инсталация, картофена разпечатка върху стена

Без заглавие (поленови хора) (Untitled (Pollen People))

2018. картофена разпечатка върху стена, картофи, размер променлив

От векове, цяла поредица от споделени икономии и екологии са свързали пряко човешкото общество и пчелите. В същото време очарованието с пчелите е довело до голям брой литературни произведения, превръщайки го в мощен концептуален инструмент за това, да се представи множеството и обществото. В последните години метафората за кошера широко се е преразгледало в областта на политическата икономия. Наблягайки на изместването на труда от промишленост към услуги, икономисти като Ян Мулие Бутан наричат пост-индустриалното общество, общество на полена. Това, което по време на индустриалната ера бе обмислено като външен фактор от второстепенно значение, като опрашване от пчелите, когнитивен и афективен труд, са станали самото ядро на новата икономия.

Начело с икономическата метафора, скорошни екологични кризи са подканили отново интерес към крехкото отношение между човеците и пчелите. От 2006 г., повторни и изострени сривове на медоносни колонии, са подсилвали перспективите за мрачно бъдеще. Медиите и активистите са изразили всеобщи протести срещу пестициди, прогнозирайки като неизбежна перспективата за земеделие, в което за поколения се опрашава на ръка в трудоемък процес.

От тази перспектива, често цитираният термин на “човешко опрашаване” изразява и вплита отново животинския и човешкия труд. Въплъщава постоянното трептене между екологични притеснения и политико-икономически спекулации, налагайки да се взимат под внимание общи понятия като труд и производство отвъд антропоцентричната логика и интереси.

Превод от английски: Алан Рот

Био

Художествената практика на Паскал Швайгхофер се фокусира върху метафори, легенди и аналогии между привидно несвързани наративи, политики, и естетики. Скорошните му работи наблягат на онтологията на животното и западната му иконография, а сега работи над видео есе за генна манипулация и филмов монтаж. Завършил е Accademia di Belle Arti 2003 г. в Милан, и понастоящем работи над Ph.D. в Cornell University, Итака, САЩ, където пише дисертация за политико-философките последствия на рояк, мрежа и множество, иконично вградени в метафората за медната пчела. Сред скорошните му лекции-пърформънси са La classe sterile, с Кристиан Мараци, в Museo Vincenzo Vela. През 2016 г. бе издадена Тулипмания (Tulipmania), публикация на базата на диалог с Йан Вервьорт, като разширение на работа в няколко части, със заглавие Економимезис (Economimesis).

www.pascal-schwaighofer.ch