Лена Мария Тюринг, Бъдещ аз (Future Me), 2016. Видео кадър
Бъдещ аз (Future Me)
2016. HD видео, един канал, 16:9, цвят, звук, немски, испански, португалски, турски, албански, македонски, английски титри, 11′ 49″
Изкуството на Лена Мария Тюринг често е резултат от разговори с други, които тя превежда в текстове и видеа. Водещият въпрос на Тюринг е как отделните истории могат да ни помогнат да мислим за социалните системи и конструкциите, които ги основават. Като част от серията „Образователни проекти“, Музеят за съвременно изкуство приканва художника да си сътрудничи с ученици от гимназията по нова работа. Тя води учениците в работилница, в която пишат мемоарите си, от раждането до смъртта, произвеждайки поредица от полу-фикции: частично измислени и отчасти автобиографични текстове, които изследват границата между документални и измислени регистри - между спомени и драматично въображение. Редактирани за по-голяма плътност и допълнителен ефект, текстовете послужиха като основа за скрипт, използван в последващ видеозапис. Резултатът е филм, който носи белезите на музикален клип. Хореографиите и драматичните сцени, поставени за камерата, се изстрелват на екрана със смесица от танцова грация и бойливост, докато саундтракът съдържа собствените гласове на учениците, които четат мемоарите си - полифонична словесна тъкан в ритъма на образите.
Сьорен Грамел, Музей за съвременно изкуство Базел, Швейцария
КАЖИИМЕТОЍ (SAYHERNAME)
2017. Песен, 6′ 05″
- Има ли вътре две или повече жени, които имат имена?
- Те разговарят ли помежду си?
- Разговарят ли помежду си за нещо друго освен за мъже?
Как звучи гласът ѝ?
Здрасти, Здрасти, Здрасти, Здрасти, Здрасти, Здрасти, Здрасти
- Кажи: "Целуни ме"
- Не мога да... разчитам на... моите спомени...
- Кажи: "Целуни ме"
- Целуни ме.
- Искам те
- Искам те
- Отново
- Искам те
- Сложи ръцете си на мен
Кукла на жена, която се преструва, че е кукла, която се преструва, че е жена
Погледни я, погледни я
Какво лице, тя изглежда като звезда
Каква гледка, толкова тихо
Като сбъдната мечта
Тя се усмихва, слуша, чака
Приемайки те да идваш и да си отиваш
Погледни я, погледни я
Какво лице, тя изглежда като звезда, звезда, звезда
Мъжете мечтаят за жени
Жените мечтаят за себе си да бъдат мечтани
Мъжете гледат жени
Жените гледат себе си как ги гледат
Движейки се бавно и изтънчено
В капана на погледа на своя създател
Тя изглежда опитомена, достъпна,
Усмихва се на камерата
Задържаща се над тялото ѝ
Давайки ти удоволствието на скопофилията
Женски обект на желание
присъстващ там само за зрителя
Наблюдавайки се как я гледат, точно като кукла
Замръзнало изображение в огледалото, призрак на екрана
Призрак на екрана
Но какво си мисли тя? Какво би казала?
Ако наистина имаше глас – Чуй ме –
Тя има ли си даже име?
Кажи името ѝ
Погледни я, погледни я
Какво лице, тя изглежда като звезда
Каква гледка, толкова тихо
Като сбъдната мечта
Тя се усмихва, слуша, чака
Приемайки те да идваш и да си отиваш
Погледни я, погледни я
Какво лице, тя изглежда като звезда, звезда, звезда
Ако една жена на снимка може да отвори очите си, тогава какво друго е възможно?
Мога да говоря, мога да ходя
Вече от дълго време
Мога да се движа, да се люшкам
Ще ме чуеш ли сега?
Тук съм, точно сега
Не отстъпвам
Събудих се така
Ще ме чуеш ли сега?
Аз съм центърът на вниманието
Не обикалям като сателит
Не съществувам в зависимост от теб
Историята ми има своя собствена извивка, връх
Крещя го високо на глас – Чуваш ли ме сега?
Аз съм човек, а не гледка, никога не се отказвай от тази битка
Никога не се отказвай от тази битка
Не се страхувам да се повтарям – не се прави на изненадан
Чуй ме, ние сме твърде много, ние имаме глас
Ние имаме глас
Погледни я, погледни я
Какво лице, тя изглежда като звезда
Каква гледка, толкова тихо
Като сбъдната мечта
Тя се усмихва, слуша, чака
Приемайки те да идваш и да си отиваш
Погледни я, погледни я
Какво лице, тя изглежда като звезда, звезда, звезда
Не сме изгубени във времето
Като сълзи в дъжда
Време е, нашето време.
Кажи името ѝ
Кажи името ми
Име
Текст и вокал: Лена Мария Тюринг
Музика: Фред Херман
Цитати:
Алисън Бекдел, “Блейд Рънър” (1982), “La Jetée” (Вълнолома) – Крис Маркър, “Начини на виждане” Джон Бергер, “Безупречна” Бийонсе, Джени Холцер
Био
Работата на Лена Мария Тюринг проучва индивидуални истории, за да рефлектира върху социални системи и основните им конструкции с помощта на различни медии, като фотография, пърформънс, видео или инсталация.
Интервюто е и отправната точка и почвата за инсцениране на много от скорошните филмични работи на Лена Мария Тюринг. Нейните филми и видеа изследват как индивидите изграждат своята самоличност и закриват спомените си в сянката на по-мащабни групови динамики и социо-политически системи, в които се намират, използвайки личен наратив — неговите пропуски и премълчавания, неговата специфичност и непрозрачност — за да се разкрие, как сначението се конструира, проектира, запазва, а може би и деконструира. Отделяйки говорения наратив от телата или дори гласовете на субектите, Тюринг създава цепнатина между зрение и слух, между идентичност и биография. В това пространство можем да обмислим природата на спомена, властта на словото, и значението на всичко, което остава неказано.
Родена в Базел 1981 г., живее и работи в Цюрих.
Работите на Тюринг са били изложени в самостоятелни изложби в Kunsthaus Baselland (2012) и Музей за съвременно изкуство в Базел (2013) и в групови изложби и проекции в Kunstmuseum Bern, Kunsthalle Basel, Haus der Kulturen Berlin, Reina Sofia National Museum в Мадрид, Испания, и в Palais de Tokyo в Париж. Получила е няколко награди, сред тях Swiss Art Award (2008), Kiefer Hablitzel Foundation Award (2011), грант от Община Цюрих (2012), Manorkunstpreis Basel (2013) и художествени резиденции в Париж (2009) и Ню Йорк(2010).
Тюринг е член на Експертния съвет Аудиовизуално и Мултимедия на кантоните Базел Град и Базел Провинция.