Лъчезар Бояджиев, Анропоцен. Къвър версия, 2019. Една от девет дигитални графики по Ян Брьогел Младши
Анропоцен. Къвър версия
2019. Цикъл от 9 дигитални графики; дигитално и ръчно манипулирани фотографии по Ян Брьогел Младши
Работата се основава на идеята, която художникът е имал преди няколко години, когато е работил върху гимназиални учебници с проф. Албена Хранова. Той предоставяше визуални уроци успоредно с уроците по литература. За урока за библейския мит за творението той предложил визуален сценарий за това, как да въведе децата (7-ми или 8-ми клас) както в мита, така и в екологията и всичко това.
Урокът, който трябваше да се научи, беше чрез задача да се реши - да си представим разсъздаването на света, като се върнем назад по Божието дело… Както това - „Представете си, че хората първо изчезнаха и т.н.“
Лъчезар Бояджиев, Антропоценът като антропогенеза с “удължено освобождаване”, 2019. Картинка от работния процес
Антропоценът като антропогенеза с “удължено освобождаване”
2019. Презентация в симпозиума
В презентацията ще бъде разгледан основният проблем, който възниква между тенденцията на философията и представата за Антропоцен от гледна точка на художника. Ако Антропоценът е създаден от човека или поне е задействан от него, тогава ние оставаме в рамките на антропоцентричната визия за света. Проблемът е, как да останем антропоморфни - поради липсата на друга убедителна възможност за вида, но без да попадаме в антропоцентрична носталгия; как да избегнем „спасяването на планетата“ като само прикритие за „спасяването на Homo Sapiens“.
Био
Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-известните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.
Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните “Dystopian Cozy”, Sariev Contemporary, Plovdiv (2018); “Luchezar Boyadjiev. Sic transit media mundi /the present is too short and rather tight/”, Sofia City Art Gallery, Sofia (retro) (2018); „Места на мъдростта“, Галерия ИСИ-София (съвместно с Отворени изкуства-Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник“, SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото“ от серията „Другото око“, СГХГ, София (2010); груповите 2019 “The Influencing Machine”, Nikodim Gallery, Bucharest, “Listen to Us – Artistic Intelligence”, the Deutsche Telecom Collection, Plovdiv’2019; and “Digital Ecologies. Operaismo Naturale”, Plovdiv in 2018; през 2016-17 „Economize”, Музей „Лудвиг“, Будапеща и „Симптоми на обществото“, Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите“, Музей „Пера“, Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката“, Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии“, Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки“, Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата“, Музей за съвременно изкуство „Гараж“, Москва и „Изкуство за промяна“, СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие“, ЦСИ „Баня Старинна“, Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство“, MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена“, 1-во биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда“, 2-ро биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие“, Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ-София.