Дигитални екологии 2018-2019, Пловдив, България: прект в два етапа

Етап I, 2018. Operaismo Naturale: Екология на събитието (предстои! откриване на 27 юли 2018 г.)

Етап II, 2019. Дигитални драматизации: Екологии от бъдещето

Куриран от Димитрина Севова

Ко-куриран от Катарина Свобода и Емил Миразчиев.

Проектът е част от програмата на Пловдив 2019 - Европейска столица на културата.


Урсула Биман, Субатланичен, 2015. Видео кадър

Дигитални екологии се разгръща в два етапа от международен групов изложбен проект и се провежда на две места, Центер за съвременно изкуство Баня Старинна и бившия тютюнев СКЛАД в Пловдив. Първият етап се провежда от 27 юли до 5 септември 2018 г. със заглавие Operaismo Naturale: Екология на събитието, с разговори, интервенции и пърформанци на 28 и 29 юли и 5 септември; а вторият – разширен изложбен проект, основаващ се на първата изложба и нейния контекст, от 4 май до 29 юли 2019 г.,  с придружаващ симпозиум на 5 и 6 май 2019 г.

Дигитални екологии извежда на показ произведения на изкуството, които се ангажират с екологични области, за да образуват съзвездие от еко-изкуство, еманципаторски худжествени практики и ангажирани естетически инвенции. Те имат етични последици в ерата на метаданните и политическата икономия на валоризиране на информацията в пост-интернет условия и в тревожните времена на бързата и непредвидима промяна на климата, свързана с глобалното затопляне. Изложбеният проект е платформа за представяне, но и лаборатория за съвместно изследване, за да се измислят нови концепции, влияния и възприятия – пространство на експерименти за това как да се превърне знанието в практика и практиката в знание, със своя собствена темпоралност.

В един технологично задвижван свят, в който Данните стават тревожно неразличими от усещанията и афективните афинитети, сякаш фрагменти от притока на Природата, условията на когнитивния и нематериален труд изискват преосмисляне на връзката с Природата и естественото. Проектът навлиза в интензивния път  на обмисляне как при тези нови обстоятелства екологичната съпротива може да създаде екзистенциални територии, които създават нови отношения с Природата, в които да се основат многообразни различности, като се отчита повишаването на гъвкавостта на труда спрямо социалната пластичност. Разчупва се синтетичната диалектика със силата на една утвърждаваща среда, с творчеството на неизвестни количества, фрагменти и цифри, разположени извън когнитивния хоризонт и феноменалния растеж в скоростта на компютърно подпомаганата субективност.

Проектът не цели да съзерцава, да предоставя информация или да отразява темата за Природата. Всичко това би включвало някакво въображаемо надмощие. Вместо това той обхваща спекулативния реализъм, за да се бори за реалното. "Трябва да се възползваме от фикциите и абстракциите [...], за да стигнем до равнина, където минаваме от реално битие до реално битие и напредваме чрез изграждането на концепции"*, в случая, концепциите на екореализъм. По-скоро той показва един конструктивистичен подход и се връща към работните условия на композиция, за да постави някои неотложни въпроси, да ни подстрикава да поемем отговорност и да отвори една нова сфера на виртуалност с възможностите си да изгради нови концепции за мозъка и природата, които не работят в опозиция.

Етично-естетическата егида на Дигитални екологии частично се опира на трите екологии на Феликс Гатари – социалната екология, менталната екология и екологията на средата – и техните етико-политически артикулации в молекулярните области на чувствителността, интелигентността и желанието, а след това и на моларните измерения. "Сега повече от всякога Природата не може да бъде отделена от културата", пише Гатари. Това се е превърнало в баналност, но ние трябва да "наритаме навиците" и да върнем тази очевидна истина към нейното случване тук и сега и да възстановим трансверсалността, която все още трябва да бъде научена като практика на екологично съзнание, на деколонизираната мисъл, изобретяването на жестове на солидарност в отговор на промените в околната среда. Екологиите на Гатари се управляват от логика, различна от тази на обикновената комуникация, а именно логиката на интензитетите и ангажираността в необратими продължителности. Дигитални екологии заема тази логика на разгръщащ се процес и неговите обектно-ориентирани усилия "да изгражда нематериални обекти" като фокусни точки на новите субективности, тъй като те са катализатори на екзистенциалната промяна.

Изложбеният проект обхваща два етапа, оставяйки непрекъснатото време между тях да се превърне в една несвързаност на нашите колективни живи многообразия между двата етапа, да хвърли мост, еластичен гръбначен стълб между тях със своя собствена чувствителна темпоралност. Времето между двата етапа на Дигитални екологии е от значение. Това е времето за преговори между двата и за разглеждане на работата, която трябва да се върши в ежедневието. Както заглавието на първия етап Operaismo Naturale предполага, това е времето за операции. Време е да се предприемат спешни действия, т.е. труда и не-труда на инвенция, които са независими от производителността. Operaismo Naturale създава едно колективно и лично художествено изследване, за да се активизират композиционни промени в човешкия труд и природните местообитания и тяхното биоразнообразие.

Етимологично, Operaismo произлиза от opera, което означава работа, както като труд, така и като композиция, т.е. предимно афективна телесна работа, разширена драматична колективна работа – изиграно музикално произведение, включващо многобройни хетерогенни изкуства. Появило се е като интермедия между действията, "пиеса в пиесата", която буквално означава да бъдеш по средата. Това беше Дафне и нейната метаморфоза. В тази междинност метаморфозата може да се случи, тези внезапни промени чрез трансформативна, пластична и пърформативна сила – един рефрен, който прилага тази съвкупност и автономия на номадската мисъл, която се свързва напречно между хетерогенните фрагменти. Това е една полифонична драматична композиция на колективната работа в процес и нейните общи черти с неработещото, една драматизация, която създава събитие, което все още предстои да се появи в равнината на композицията. Това са комбинациите или играта на променливите. Това е работа върху себе си, която парадоксално конструира и реконструира тази колективност, една композиция едновременно от екзистенциални територии и изкуство.

Текст: Димитрина Севова

 


* Жил Дельоз, Феликс Гатари, Що е философия? (София: ИК критика и хуманизъм, 1995 (1991)).

 


Уриел Орлов, Мути, 2016-2017. Видео кадър

Operaismo Naturale: Екология на събитието

Етап I на Дигитални екологии: проект в два етапа

свързвайки две места на града Пловдив, България, в които ще се изложат работите, Център за съвременно изкуство Баня старинна (ул. 6-и септември 179) и СКЛАД (ул. Екзарх Йосиф 16) в Пловдив, България.

С изложени художествени работи и интервенции на Донатела Бернарди, Урсула Биман, Лъчезар Бояджиев, Делфин Шапюи Шмиц, Войн де Войн & Симоне Гилгес, Йонас Етер, Дейвид Джак, Моника Урсина Йегер, Ноуботик, Доминик Кох, Марлене Майер, Боян Манчев, Ангела Мелитопулос, Уриел Орлов, Урсула Пала, Елена Пейчинска, Елоди Понг, Изабел Райс, Оливер Реслер, Доротеа Руст, Керстин Шрьодингер, Паскал Швайгхофер, Сандро Стойдлер, Аксел Щифел, Камен Стоянов, Милва Щуц, Катарина Свобода, Уна Земан / Бодан Стелик, Лена Мария Тюринг, и Александър Тухачек

Куриран от Димитрина Севова

Ко-куриран от Катарина Свобода и Емил Миразчиев

27 юли до 5 септември 2018 г.

Откриване: петък 27 юли 2018 г.

18:00 Отварят се вратите на двете изложбени пространства

19:00 Добре дошли и кураторско въведение в Център за съвременно изкуство Баня старинна

последвано от пърформанси на Александър Тухачек и Аксел Щифел

Събития: събота 28 юли 2018 г.

14:00 Водена от кураторите обиколка из двете пространства в присъствие и с контрибуция на участващите художници

16:00 Пърформанс на Доротеа Руст

Вечерна програма

19:00 Лекция на Боян Манчев

20:15 Пърформанс-лекция на Лъчезар Бояджиев

21:00 Пърформанс на Войн де Войн & Симоне Гилгес

(подробна програма следва скоро)

Събития: неделя 29 юли 2018 г.

Пърформанси на Уна Земан, Аксел Щифел, Изабел Райс; лекции на Сандро Стойдлер, Дейвид Джак, Катарина Свобода; публично интервю с Александър Тухачек от Димитрина Севова, и други контрибуции

(подробна програма следва скоро)

Събития: събота 01 септември 2018 г.

19:00 Пърформанс на Делфин Шапюи Шмиц

(подробна програма следва скоро)

 

Operaismo Naturale обмисля, какви естетически практики могат да предизвикат екологична мисъл чрез многобройните художествени практики и творби, изложени в един многовалентен проект. Чудейки се, каква концепция за екология да се възприеме, проектът прегръща особено резонансът между толкова много концепции, някои от които противоречиви, но добре дошли като "Екологии на небитието" и неговата празна любов в трудни времена, "Екология без природа" или "Тъмна екология". Проектът насърчава зрителите да изследват потенциала на този "тъмен предшественик ", който отваря нов проход в екологичното мислене. Как тези еко-логични чувствителности на двойника на мисълта се свързват с темата за креативността на мозъка, което може да се схване като оставяне на място за по-креативни следи? Каква екология може да се случи в тъмната стая и как в действителност започва усещането за екология с малкия проблясък в тъмните дълбини на обширната природа? Това е екологията на черната кутия и нейната система за осветяване, съставена от непосредствени и безкрайни обратими движения от светлинни проблясъци. Една Увивна машина, която създава нови начини за виждане и чуване, нови начини за усещане, един логологически кабинет (чрез екстензия любопитен), който "показва" воля за формиране и въздействие върху пластичността.

Operaismo Naturale: Екологият на събитието се вдъхновява от желанието на Дельоз & Гатари да напишат философия на природата, в която всяко различие между природа и изкуство се замъглява. Последният том на Философия на природата остава неписан проект в рамките на тяхната колективна работа, в каналите на тяхната нелинейна микрологика от философски идеи. Оставя свободно пространство, за да спекулираме, да фабулираме, да експериментираме какво и как една такава философия може да бъде, като е неизбежно предмет на естетика и етика. Ненаписаната Философия на природата е проект на естествения материализъм в научната фантастика, който оставя недовършен труд, праг за "еретични" идеи в замъглената зона между природата и хитростта на изкуството, или това, което Мишел Фуко нарече точки на ереси, които съответстват на "Събитийно-центрираните сингулярности" на Дельоз & Гатари и резонансите между тях, които съставляват диаграмните характеристики на равнината. Тяхната физическа величина може неочаквано да ни отведе в нова посока, където вече няма нужда от спекулативно единство между природата и духа или между природата и технологията, а по-скоро екологични модулации на пластичността на микромозъци. Пластичните сили действат между органичното и неорганичното, между човешкото и нечовешкото. Техният пластичен метод е не толкова преобразуване на едното в другото, а нещо, което се предава от едно в друго, за да се предвиди бъдещето на социалната и политико-естетическата промяна.


Kerstin Schroedinger, Bläue (Blueness), 2017. Video still

Проектът разпитва как връзката между коцепциите за пластичност в природата, изкуство и общество може да бъде раз-образувана и смятана за абстрактна машина и конкретни пластични сили, пластичността като естетическа и социална сила, която може да бъде формулирана като пластични сили и органични сгъвки в многопластовите плата на материята.

Вглеждайки се отблизо в тези нови церебрални карти (не на опредметения мозък на биологията), Operaismo Naturale разглежда конкретното представяне на тези картографии като екология на събитието. Събитието е отделна хазартна нематериална точка, в която мозъкът се индивидуализира без субект и става атмоспферично събитие, неорганичният двоийник на биологичния мозък извън съзнанието, това, което Дельоз и Гатари определиха като пластична възможност, използвайки "пластичния призрак" на Антонен Арто, който преследва произведението на изкуството и новите менталности, които трябва да бъдат изобретени между трите екологични регистъра. Събитието е съгласуваността или реалността на виртуалните, текущите вектори на микромозъците на кръстопътя на множество пътеки. Тяхното събиране е мозъчното събитие извън органичното (на органа и неговата флексибилизация), събитието като ембрионална поява на нови материални и социални реалности и на естествено равновесие.

Текст: Димитрина Севова


Oliver Ressler, New Model Army, 2018. Installation view

Проект на сдружение Изкуство днес, Пловдив, в сътрудничество с Корнер Колидж, Цюрих.

Art Today Association    

Проектът е част от програмата на Пловдив 2019 - Европейска столица на културата.

Подкрепен от Общинска фондация Пловдив 2019, Про Хелвециа, Гьоте Институт София, Федерален Канцлерамт Австрия (Bundeskanzleramt), Австрийско Посолство в София.

Plovdiv 2019     Pro Helvetia     Goethe Institut
Bundeskanzleramt Österreich     Austrian Embassy Sofia

Медийни партньори

BNT     Katra FM
Media Cafe     Pod Tepeto

Vypreki     Kapana.bg